Отмяна на акт /АУПДВ/ на ДФ Земеделие по мярка 11 „Биологично земеделие“ Административен съд – Пловдив уважи жалбата на клиент, представляван от Адвокат Емилия Хубенова и отмени незаконосъобразен акт на ДФ Земеделие за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“. Съдът прие, че органът е нарушил процесуалните и материалните правила и не е обосновал решението си с конкретни факти и мотиви. Това решение потвърждава правото на защита земеделските производители срещу неправомерни откази и прекратявания на ангажименти, както и значението на адекватната и правилна адвокатска защита при спорове с ДФ Земеделие. По долу, може да се запознаете с извадки от съдебния акт: РЕШЕНИЕ № ----------------- - АС Пловдив, постановено през 2023 година. „……………С.Д.Т., ЕГН **********, с пълномощник адв. Е.Х. оспорва Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх.№ -------------#2 от 15.02.2022г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФ Земеделие, по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, за Кампания 2019, с който ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“. Становища на страните : - Жалбоподателят счита оспорения административен акт за незаконосъобразен и необоснован, издаден в противоречие на материално-правните разпоредби на българското и общностното право, вкл. при неспазване предписанията на процесуалния закон /АПК/. Посочено е, че на 23.06.2015г. Ст.Т. подава заявление за подпомагане, с което става кандидат и по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство за кампания 2015г. /описани са заявените по мярката парцели, всички в землище Климент/, като ангажиментът по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. следва да продължи 5 последователни години. На 11.05.2021г. оспорващото лице е получило писмо изх.№ --------------#1 от ДФЗ за откриване на производството по издаване на оспорения административен акт, в което е посочено, че при административните проверки на основание чл.46 от Наредба № 4/24.02.2015г. е установено, че кандидатът не е представил сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата за биологичното производство по мярка 11, който да отговаря на изискванията и е налице неизпълнение на задълженията на кандидата вр. с чл.33 ал.1 т.2 и т.3 от Наредба № 4/24.02.2015г. Към писмото е налично Приложение 1 – неразделна част от него и според приложението – за кампания 2019г. е извършена проверка за спазване на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 4/24.02.2015г., като е прието, че представеният от жалбоподателя документ не отговаря на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 4/2015г. – всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в годината на издаване на документа. ДФЗ не е идентифицирал сертификат с номер, дата на издаване и констатации на контролиращото лице. В оспорения административен акт липсва информация за конкретния случай и констатираните нарушения на ангажимента, което затруднява защитата на жалбоподателя. Поддържа се издаване на административния акт от некомпетентен орган, тъй като отсъстват доказателства за делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФЗ на Зам. Изпълнителния директор. Актът за прекратяване на многогодишен ангажимент безспорно засяга правата и интересите на жалбоподателя, но отсъствието в същия на конкретни данни за установените нарушения не позволява изразяване на позиция от оспорващото лице. Изтъкнато е, че в случая са били налице и форсмажорни обстоятелства, за които ДФЗ е уведомен с писмо-възражение вх.№ ------------#1 от 01.06.2021г. във вр. с полученото уведомително писмо за откриване на производството по издаване на административния акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019. ДФЗ не е разгледал възражението – в оспорения акт отсъства произнасяне за него, като според чл.15 ал.5 от наредбата тези случаи касаят само финансовата помощ и не се претендира възстановяване – „в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ”. Твърди се, че за всички площи, с които е поет многогодишния ангажимент – всяка година пред ДФЗ е представян сертификат за съответствие, изискуем по см. на § 7 от ДР на Наредба № 4/2015г. със съответните реквизити, ведно с количество произведена продукция. Заявено е, че в противоречие на чл.36 от Регламент /ЕО/ на Съвета № 889/2008г., ДФЗ прави точно обратното заключение в писмото. В тази вр. остава неясно двупосочно визираната разпоредба на общностното право от страна на ДФЗ в издадения акт по отношение на две направления : във вр. с цитираните в акта разпоредби, ДФЗ изисква от една страна като достатъчно условие, за да се считат дадени растителни продукти за биологични, обстоятелството те да са отглеждани върху площи м преходен период най-малко две години преди сеитба, а от друга страна добавя „всички земеделски площи да се преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа.”. В случая не е посочено за кои площи от заявените са относими евентуални нарушения на цитираните в акта разпоредби и в какво се изразяват нарушенията. Предвид изложените съображения се счита, че производството е незаконосъобразно проведено и не съдържа проучване на конкретни факти и задълбочена проверка на обстоятелствата по случая – допуснати са нарушения на чл.35 и чл.36 АПК. В акта са визирани единствено разпоредби, но без обвръзка с конкретни факти и обстоятелства, което не позволява да бъде определена волята на административния орган. Обжалваният акт не съдържа фактическа и правна аргументация, тъй като не са обсъдени индивидуалната ситуация във вр. с приложимите норми. Липсата на мотиви и факти, които да обосновават акта, са основание за неговата незаконосъобразност. Поискано е акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 да бъде отменен или обявен за нищожен. В писмено становище, представено в хода на делото /л.348 и сл./ се поддържа, че според ДФЗ приложимото национално законодателство предвижда в сертификата да се посочва количество на произведената земеделска продукция, което е безспорно, но безспорен е и моментът на подаване на заявлението за подпомагане по мярката – 23.06.2015г., към който момент е следвало да бъде приложена правната уредба в производството по прекратяване на ангажимента. Разпоредбите на Наредба № 5/03.09.2018г. са в сила от 12.11.2018г. /конкретно чл.48 ал.9/ и нямат обратно действие, за да бъдат нормативна основа за конкретното производство. Отбелязано е, че дори да се приеме, че чл.48 ал.9 от наредбата е относим към поет ангажимент три години преди влизане в сила на наредбата – е следвало да се цитира актуалната норма към дата на издаване на административния акт. Приложеното от административният орган изискване от чл.48 ал.9 от наредбата – в сила от 12.11.2018г. не е съществувало при поемане на ангажимента на 23.06.2015г., в която вр. следва да се отчита чл.6 ал.2 от Наредба № 4/2015г. Претендирано е присъждане на направени разноски с прилагане на договор за правна помощ /л.353/. В писмено становище /л.434 и сл./ адв.Х. се позовава на съдебна практика по отношение отсъствието на мотиви в оспорения акт спрямо посочените съображения в писмено становище на процесуалния представител на ответника, вкл. изтъква, че ответникът не е доказал „пропадналите площи” от проливните дъждове да са се самовъзстановили през годините на ангажимента и да са били годни за засаждане. „……………….по същество се поддържат съображенията от жалбата и становищата в хода на делото с твърдение, че според СТЕ във вр. с кампания 2019г. двата парцела /37229-------- и 37229----------/ за 2018г. и 2019г. са заявени като угари и приети от ДФЗ, а за площи, заявени като угари не се изисква сертификат, тъй като парцелът е биологичен, но няма засята култура. Включително е установено пълно препокриване на двата парцела по площ и граници с тези от заявяването им към 2015г. и през всички останали години на заявяване, както и 2019г. Във вр. с писмото от 24.08.2020г. и Протокол № 1/07.06.2016г. относно уведомяване от Т. за преовлажняване на почвата в двата процесни парцела вследствие на проливни дъждове се твърди, че ответникът не е доказал неизпълнение на задължения на бенефициента по см. на чл.15 ал.3 т.3 и чл.33 ал.1 т.2,3,5 от наредба № 4/2015г. Посочено е, че становището на процесуалния представител на ответника не може да санира съдържанието на издадения акт /Т.Р. № 16 от 1975г. на ОСГК на ВС; Решение № 10580/2019г. по адм.д.№ 9900/2018г., ВАС; Решение № 2468/2022г. по адм.д.№ 11948/2021г., ВАС/, вкл. и в становището не са изложени съображения за приетото нарушение на чл.33 ал.1 т.2, т.3 от Наредба № 4/2015г. „………………… Ведно с посоченото се съобрази, че представените сертификати изпълняват условието на чл. 29, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 834/2007 /надзорните и контролните органи, посочени в член 27, параграф 4, предоставят писмени доказателства на всеки оператор, който е обект на техния контрол и който отговаря на изискванията по настоящия регламент в областта на своята дейност. Писмените доказателства позволяват поне идентификацията на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност./. Декларацията от 31.05.2021г. /л.35/ касае решението на сертифициращия орган към сертификата от 16.05.2018г. и възможността операторът да сменя културата от лавандула на угар вследствие на преовлажняване – по отношение на двата парцела от таблицата на л.27 – част от уведомлението по чл.26 АПК, а не част от оспорения административен акт. Сертификатите са официални документи доколкото са издадени от контролен орган в кръга на задълженията му във вр. с чл.48 ал.9 от Наредба № 5 от 03.09.2018г. /ДВ, бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 13.11.2018г./ - контролиращото лице издава документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация. Документът трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008, както и да съдържа количество произведена продукция. След изменение, обнародвано в бр. 33 от 07.04.2020г., същият текст гласи: "Контролиращото лице издава писмено доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация. Писменото доказателство трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с писменото доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролиращото лице издава приложение към него, съдържащо справка за количеството произведена първично земеделска продукция през съответната година, площите, животните и/или пчелните семейства, от които е произведена, както и наличната на склад продукция от предходни години. Приложението се актуализира, когато са налични данни за реално произведената продукция, както и по искане на оператора. Приложението се въвежда в срок до 5 работни дни от неговото издаване в регистъра по чл. 45". Тоест, до изменението от 07.04.2020г. контролиращото лице няма задължение да удостоверява добив от единични парцели, тъй като сертификатите се издават за продукция, а не за парцел. С изменението от 2020г. е въведена информация и за площите, но в случая сертификатите, вкл. двата сертификата за 2019г. са издадени на 16.05.2019г. и на 27.09.2019г. Всички сертификати са издадени въз основа на чл.29, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 834/2007 и на Регламент /ЕО/ № 889/2008 и съдържат данни за „идентификацията на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност.“ Обжалваният акт за прекратяване на биологичния ангажимент касае кампания 2019г. и дори да бъде възприета възможността за прилагане на основание за прекратяване на биологичния ангажимент, въведено след възникване на същия, тоест за прекратяването му да се прилагат променени в периода на ангажимента изисквания – във вр. с посоченото в обжалвания акт „Следователно, изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи…“, в конкретния случай актът за прекратяване не е мотивиран. Вписан е и текста на чл.36 от Регламент /ЕО/ на Съвета № 889/2008 в акта за прекратяване – но без да е посочено за кой или кои парцели от кампания 2019г. се отнася разпоредбата и как е установено същата да е нарушена и в какво се изразява нарушението. Следва да бъде отбелязано, че оспореният акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 не препраща по отношение на конкретни парцели към таблицата в уведомлението по чл.26 АПК, за да има яснота на волеизявлението на административния орган. По отношение мотивите като фактически основания : може да се съдържат в документи или актове от административната преписка, на които органът се е позовал /вкл. е допустимо излагането на мотивите за даден административен акт да бъдат отделно от него, но в рамките на административната преписка, Решение № 590 от 2017г. по адм.д.№ 8276/2016г., ВАС/. В случая административният орган се е позовал единствено на факта на откриване на производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 11, без изрично да препрати към фактическата установеност в уведомлението за започване на административното производство и е посочил, че е налице отговор на жалбоподателя в писмо с вх.номер от 01.06.2021г., възраженията в който не са коментирани. Не е посочено какви възражения са направени и отсъства аргументация за неприемането им. Актът за прекратяване не съдържа таблици и/или пояснения относно заявените от кандидата парцели – площи, култура или угар, поради което бе описано съдържанието на уведомлението по чл.26 АПК. В същото е посочено, че представеният от Ст.Т. документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство не отговаря на изискванията на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 4 – всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на издаването на документа. Не е отразено какъв документ е представил жалбоподателя и по какви причини не отговаря на изискванията на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба № 4 - не е наименуван представеният от жалбоподателя документ, отсъства съпоставка между съдържанието на документа и парцелите, заявени за подпомагане по отношение кампания 2019г. В уведомлението по чл.26 АПК и в оспорения акт не е поддържано, че за два парцела /37229-419-3-1 и 37229-419-5-1/ е установено, че за част от периода на пет годишния ангажимент е имало заявена и засята култура – лавандула, а за 2018г. и 2019г. същите парцели са заявени като площи с угар, което е посочено в СТЕ и вкл. отсъства позоваване на пояснението в колоните от таблиците в уведомлението по чл.26 - за площите, които през целия ангажимент са декларирани само като угари не се изисква сертификат. Следователно, в конкретния случай не е извършена цялостна проверка на документацията по заявленията на жалбоподателя, от която да се установи за посочените в уведомлението по чл.26 парцели наличие или отсъствие на засята култура, като номера на парцели не са отразени в оспорения административен акт, който не препраща към уведомлението по чл.26 относно номера на парцели. Ведно с това, административният орган не е коментирал причината за смяна на културата /лавандула/ в площи с угар поради твърденията за възникнали форсмажорни обстоятелства и обвръзката им с чл.15 ал.5 от Наредба № 4/2015г., съотв. чл.32 от същата наредба. Както бе посочено, в акта за прекратяване отсъстват съображения на административния орган във вр. с възражението, подадено в хода на административното производство. Доводи са изложени в хода на съдебното производство, което не е допустимо, вкл. изложените не представляват доказателство за това, че е налице неизпълнение на задължения на бенефициента по см. на чл.15 ал.3 т.3 и чл.33 ал.1 т.2,3,5 от Наредба № 4/2015г. по отношение на двата парцела от таблицата в уведомлението по чл.26 АПК, идентифицирани от експерта с парцели, по отношение на които в Протокола от 07.06.2016г. е документирано, че 30 % от площта на всеки от тях са пропаднали лавандулови растения. В уведомлението по чл.26 ал.1 АПК е посочено още, че административната проверка на основание чл.46 от Наредба № 4 се извършва „като геометриите на парцелите от последната година се пресичат географски със слой „Обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат“. Действително, налице е Процедура за обработка на сертификати за биологично производство, предоставени на основание чл.33 ал.1 т.2 и т.5 от Наредба № 4/24.02.2015г., но не бяха предоставени данните от извършената проверка по направление „Биологично растениевъдство“, за да се изясни начина на административната проверка и получените резултати, което би могло да се приеме за фактическо основание за издаване на акта. В тази хипотеза за жалбоподателя би било ясно каква информация е проверил административния орган и какъв е резултата от съпоставката между проверената документация и приложимите разпоредби. За Таблица 1 от Приложение № 1 към УП по чл.26 АПК в частта за к.5 - „Предоставени ли са сертификати за цялата площ, удостоверяващи произведени биологични растителни продукти“ - отсъства пояснение. Налага се извод, че в акта за прекратяване на биологичен ангажимент не е отразено фактическо основание, произтичащо от данните в преписката. Административният акт не съдържа мотиви относно конкретни парцели респ. площи, заявени за подпомагане от Ст.Т., за които се твърди, че не е представен сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция. Отсъствието на фактически основания, по отношение на които са приложени посочените в акта правни основания е съществен пропуск. Експертът и съдът не е допустимо да допълват фактически основания, непосочени в административен акт, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Ответникът е доказателствено задължен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му /чл.170 ал.1 АПК/ - но в случая не са посочени фактически основания в административния акт, установяването на които да потвърди приложеното правно основание. Преценката за законосъобразност на акта изисква да бъдат проверени възприетите от органа фактически основания, дори пряко непосочени в административния акт, но с препратка към части от преписката, както и дали правните основания съответстват на фактическите. В тази насока се съобрази, че не е допустимо фактическите съображения да бъдат изяснявани при съдебното оспорване, вкл. посредством писмено становище на процесуален представител на ответника /Решения №№ 2468/2022г., 6333/2022г. : „Изразеното писмено становище в придружителното писмо на административната преписка до съда, не може да санира допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед ТР № 16/1975 г. на ОСГК, защото не изхожда от издателя на оспорения административен акт, а от процесуалния му представител.; Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат.”/. Съобрази се още, че дори земеделският производител да не е произвел продукция от всички заявени за подпомагане площи, това обстоятелство не е релевантно към сочената от ответника разпоредба на чл. 33 ал. 1 т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., доколкото същата без промени в периода 2016г. – 2020г. поставя единствено изискването земеделските производители до 30 октомври на петата година от ангажимента най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция. По смисъла на чл. 33 ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. в рамките на петте години от ангажимента, ЗП е длъжен да представи поне веднъж документ за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. Такъв документ се явява издаден на Ст.Т. сертификат за кампания 2019г. от 27.09.2019г. с № BG651А/2-19, в който за разлика от другия сертификат за 2019г. от 16.05.2019г. с № ---------------------------- /л.370, т.2/ и по-конкретно в доклада към сертификата от 27.09.2019г. са отразени количества биологична продукция от останалите заявени парцели, като се отчита посоченото по-горе, че в случая не е приложено правно основание - чл.33 ал.1 т.1 от Наредба № 4/24.02.2015г. В допълнение се отбелязва, че към сертификатите има доклади от контрол растениевъдство /л.374 и сл., т.2/, данните от които не са коментирани и в частност – информацията в 4-5 Изчисления на продуктопотока. Тази информация от значение за административното производство не е подложена на проверка и анализ със съответни фактически и правни изводи, които да бъдат проверени в съдебното производство. Съобрази се също, че според чл. 17 ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., дейностите по направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент. Посредством СТЕ бяха проверени именно заявените парцели при кандидатстване по мярката през 2015г. За промените в номерата на част от парцелите заключението съдържа подробни данни, които не са оспорени. Същевременно, според чл.17 ал.2 от наредбата (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г., доп., бр. 18 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) – „Одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. При определяне на процентното съотношение по изречение първо ДФЗ – РА, закръгля получения резултат до втория знак след десетичната запетая.“. Посоченото изискване не е възприето в акта за неспазено, макар да не са изложени съображения за изсъхналите/унищожените 30% насаждения на лавандула – последица от поройните дъждове през месеците май и юни 2016г. по отношение на двата парцела. В тази вр. съгласно чл. 32 от Наредба № 4/2015г. от Глава пета – "Изисквания за управление на подпомаганите дейности" във вр. с т.9 от §1 от ДР на наредбата /Форсмажорни или изключителни обстоятелства" – б. „в”/ се касае за управление на подпомаганите дейности и в член 64, § 2, буква "г" от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. е предвидено, че не се налагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазване на задълженията по § 1, между които е посочено и неспазване на ангажименти и задължения или когато компетентният орган установи по друг начин, че съответно лице няма вина. В случая не е обсъдено представеното доказателство по см. на чл.32 от Наредба № 4/2015г. /“Земеделските стопани са длъжни при нанасяне на вреда от трети лица, унищожаване на култура върху заявен за подпомагане парцел или част от него, или при разораване на пасища да уведомят писмено ДФЗ – РА, в срок от 15 работни дни от настъпване на събитието, като представят копие от документ от съответния компетентен административен орган.“/ и административният орган не е направил фактически и правни изводи относно твърдението за форсмажорно обстоятелство и последиците от същото в конкретното административно производство. В акта за прекратяване не е посочено дали се цени представеният протокол, официално документирал наличие на 30% пропаднали лавандулови растения от двата парцела от таблицата в уведомлението по чл.26 АПК и ако не се приема – по какви причини. Изложените съображения в тази насока в хода на съдебното оспорване от процесуалния представител на ответника не следва да бъдат обсъждани поради недопустимост от допълване на фактически основания в административния акт при съдебното му обжалване. Съгласно правилото на чл. 34 ал. 1 вр. ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., кандидатите за подпомагане по направление "биологично растениевъдство" са длъжни да спазват правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстват за подпомагане, като в блока могат да бъдат оставяни парцели в угар, за които има сключен договор с контролиращо лице. В цитираната разпоредба не е разграничено дали площи са декларирани само като угари през целия период на ангажимента или част от площите за определен период са били засети с конкретна култура и след това в хронологичен порядък са декларирани като угар, тоест сменена е култура с угар. В тази вр. отсъства пояснение и на к.4 от таблица 1, съответно на к.5 от таблица 2 – част от уведомлението за започване на административното производство, дори и при отсъствие на позоваване на съдържанието и таблиците на уведомлението в оспорения акт за прекратяване. След като съответна площ е определена за угар, не може да се изисква от ЗП да доказва количества на произведена продукция от същата тази площ. Оспореният акт за прекратяване на биологичен ангажимент не съдържа ясно волеизявление на административния орган, разкриващо прилагане на конкретно правно основание спрямо фактическа установеност. При неспазване на императивното изискване за излагане на мотиви актът е незаконосъобразен, тъй като отрича възможност за защита на адресата и не позволява осъществяване на преценка за законосъобразност, вкл. отсъствието на мотиви означава неяснота на волята на административния орган, въз основа на която е постановен конкретен резултат в административното правоотношение. Както бе посочено, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка, но в случая административният орган не е посочил фактически основания, нито препраща към конкретни документи от преписката, освен към откриване на производството за прекратяване на многогодишния ангажимент. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му /Решение № 8452/2021г., ВАС; Решение № 6333/2022г., ВАС, Пето О./. В оспорения акт е вписано, че ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия ангажимент по направление Биологично растениевъдство, поради което преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне. …………………..“Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 пр. 2, чл. 173 ал. 2 АПК, съдът Р Е Ш И: Отменя Акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх.№ -------------- от --------------.2022г. на Зам. Изпълнителен Директор на ДФ "Земеделие“, по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, за Кампания 2019, с който ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“. Изпраща преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагане на закона, посочени в съдебния акт. Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.

Бележка: публикуваните извадки от съдебния акт са анонимни, съгласно изискванията на GDPR и ЗЗЛД.